Айрис и Карл Апфел – разказана любов
Преди няколко дни обичаната на света „ престаряла старлетка “ Айрис Апфел навърши 97 години. Аз проследявам нейния Инстаграм и постоянно ме удивява какъв брой положителна сила има тази жена. Не си припомням да съм трансферирала фотография или вест, обвързвана с нея, която да не ме е предиздвикала да се усмихна и да се усещам добре.
Звездата на Айрис Апфел за всеобщата аудитория изгрява през 2005 година В голяма част от живота си тя е била фешън мощ под радара на вниманието на хората. Това се прекатурва на 180 градуса, когато музеят „ Метрополитън “ в Ню Йорк провежда огромна галерия на нейната забележителна сбирка облекла и бижута, събирани цялостен живот. Така е разкрит всъщност същинският й живот, отдаден на съчетаването на скъпия изискан с евтиното, което оформя този незабравим жанр. В момента Айрис има най-малко едно нещо, с което е изцяло разпознаваема, сходно на всички други икони на стила. В нейния случай това са големите очила и солидните аксесоари.
Айрис Апфел евентуално прекарва дните си в това да се любува на звездната си популярност, само че всичко, което е тя днес, нямаше да бъде допустимо, в случай че не беше нейният правилен Карл. Тяхната двойка отразява напълно моето схващане за любовта като партньорство, свободна воля, поддръжка, съгласуваност, с изобилен запас от смях и необятно пространство сред двамата, поради което са и герои на днешната любовна история, траяла 70 години!
Тайната? Тайната е в възприятието за комизъм.
Айрис е родена през 1921 година в Куинс, Ню Йорк. Когато била малко дете, на 11 или 12 години, с 25 цента е можело да се возиш на метро през целия ден. Така кръстосвала из Чайнатаун, Йорквил, Харлем, Гринуич Вилидж. По време на тези обиколки се влюбила във Вилидж и точно там разкрила, че да търсиш забавни неща в магазинчетата за вехтории, е занимателно и вълнуващо най-малко толкоз, едвам влезеш в пещерата на Аладин. Първото нещо, което си купила, била брошка за 65 цента. Тези нейни прекарвания предопределили и ползите й отсега нататък – изкуство, дизайн, мода, и Айрис приключила история на изкуството в университета в Ню Йорк.
С Карл се срещнали след войната, през 1947 година, на езерото Джордж. Привличането сред тях било мигновено, поради възприятието им за комизъм. „ Имаше нещо у нея, което постоянно ме е привличало. И е още там. “, споделя 70 години по-късно Карл в документалния филм, отдаден на тях.
„ Изобщо не ми пукаше за празненствата или за това да отида на празненство. Пукаше ми да се облека за празненство! “
Двамата се женят съвсем стремително, единствено няколко месеца след запознанството си, на 22 февруари 1948 година Айрис въобще не желала да има женитба, а „ да вземат парите и да избягат “, само че дребна и доста стилна женитба със 125 посетители въпреки всичко имало. И тъй като не съумяла да се спазари за бягство, се спазарила за чудна рокля от розова дантела, която можела да се носи още веднъж, и я съчетала с розови сатенени обувки, които има до ден сегашен. За тях споделя, че още веднъж са на мода и че в случай че чакаш задоволително дълго, всичко се връща на мода.
През 1950 година, след две години брак, Карл и Айрис основали Old World Weavers, текстилна компания, която се занимавала с възобновяване на обзавеждане. Правели точни репродукции на текстил от XVII, XVIII, XIX и XX век. Карл ходел с „ чукчето, с цел да закача рамки “ и да се възхищава на изобретателния капацитет на жена си, който им спечелил работа и в Белия дом. Двамата са работели по интериора на Белия дом за девет президента на Щатите – Труман, Айзенхауер, Кенеди, Джонсън, Никсън, Форд, Картър, Рейгън и Клинтън.
„ Никога не сме се приемали доста насериозно. Винаги сме се старали да не обръщаме внимание на дребни неща. И това работеше за нас 67 години. “
Работата им обаче не ги отвела единствено в Белия дом, а по целия свят. Кръстосвали Турция, Мароко, Ливан най-малко по два пъти в годината и събирали всичко – от скъпи уникати до джунджурии за стотинки. Именно тях тя комбинирала в отличителния си жанр, който нейните клиенти обожавали.
Звездата на Айрис Апфел за всеобщата аудитория изгрява през 2005 година В голяма част от живота си тя е била фешън мощ под радара на вниманието на хората. Това се прекатурва на 180 градуса, когато музеят „ Метрополитън “ в Ню Йорк провежда огромна галерия на нейната забележителна сбирка облекла и бижута, събирани цялостен живот. Така е разкрит всъщност същинският й живот, отдаден на съчетаването на скъпия изискан с евтиното, което оформя този незабравим жанр. В момента Айрис има най-малко едно нещо, с което е изцяло разпознаваема, сходно на всички други икони на стила. В нейния случай това са големите очила и солидните аксесоари.
Айрис Апфел евентуално прекарва дните си в това да се любува на звездната си популярност, само че всичко, което е тя днес, нямаше да бъде допустимо, в случай че не беше нейният правилен Карл. Тяхната двойка отразява напълно моето схващане за любовта като партньорство, свободна воля, поддръжка, съгласуваност, с изобилен запас от смях и необятно пространство сред двамата, поради което са и герои на днешната любовна история, траяла 70 години!
Тайната? Тайната е в възприятието за комизъм.
Айрис е родена през 1921 година в Куинс, Ню Йорк. Когато била малко дете, на 11 или 12 години, с 25 цента е можело да се возиш на метро през целия ден. Така кръстосвала из Чайнатаун, Йорквил, Харлем, Гринуич Вилидж. По време на тези обиколки се влюбила във Вилидж и точно там разкрила, че да търсиш забавни неща в магазинчетата за вехтории, е занимателно и вълнуващо най-малко толкоз, едвам влезеш в пещерата на Аладин. Първото нещо, което си купила, била брошка за 65 цента. Тези нейни прекарвания предопределили и ползите й отсега нататък – изкуство, дизайн, мода, и Айрис приключила история на изкуството в университета в Ню Йорк.
С Карл се срещнали след войната, през 1947 година, на езерото Джордж. Привличането сред тях било мигновено, поради възприятието им за комизъм. „ Имаше нещо у нея, което постоянно ме е привличало. И е още там. “, споделя 70 години по-късно Карл в документалния филм, отдаден на тях.
„ Изобщо не ми пукаше за празненствата или за това да отида на празненство. Пукаше ми да се облека за празненство! “
Двамата се женят съвсем стремително, единствено няколко месеца след запознанството си, на 22 февруари 1948 година Айрис въобще не желала да има женитба, а „ да вземат парите и да избягат “, само че дребна и доста стилна женитба със 125 посетители въпреки всичко имало. И тъй като не съумяла да се спазари за бягство, се спазарила за чудна рокля от розова дантела, която можела да се носи още веднъж, и я съчетала с розови сатенени обувки, които има до ден сегашен. За тях споделя, че още веднъж са на мода и че в случай че чакаш задоволително дълго, всичко се връща на мода.
През 1950 година, след две години брак, Карл и Айрис основали Old World Weavers, текстилна компания, която се занимавала с възобновяване на обзавеждане. Правели точни репродукции на текстил от XVII, XVIII, XIX и XX век. Карл ходел с „ чукчето, с цел да закача рамки “ и да се възхищава на изобретателния капацитет на жена си, който им спечелил работа и в Белия дом. Двамата са работели по интериора на Белия дом за девет президента на Щатите – Труман, Айзенхауер, Кенеди, Джонсън, Никсън, Форд, Картър, Рейгън и Клинтън.
„ Никога не сме се приемали доста насериозно. Винаги сме се старали да не обръщаме внимание на дребни неща. И това работеше за нас 67 години. “
Работата им обаче не ги отвела единствено в Белия дом, а по целия свят. Кръстосвали Турция, Мароко, Ливан най-малко по два пъти в годината и събирали всичко – от скъпи уникати до джунджурии за стотинки. Именно тях тя комбинирала в отличителния си жанр, който нейните клиенти обожавали.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ